The Tomb of the Forsaken

The Tomb of the Forsaken /Гробницата на забравените/

Легендата разказва, че преди няколко хиляди години далеч на север в подножието на планината, наречена Гръбнакът на света /The Spine of the World/, където понастоящем се намира градът Mirabar, имало малко човешко кралство наречено Hilldamar. Кралят Malgran управлявал справедливо и се грижил за всеки един от поданиците си с усърдие и благородство. Дълги години кралството просперирало, но кралят не можел да си намери жена. Един красив летен ден Malgran излязъл на лов за планински елени заедно със свитата си. По време на обикалянето из планинските склонове той чул женски писък и видял млада красива жена, която била нападната от гоблини. Кралят извадил меча си, посякъл съществата и спасил жената. Прибрал я в замъка и тя му разказала, че родителите й имат ферма в низините под планината и тя е излязла да търси рядко цвете за лек против заболяване на майка й, но се изгубила и била нападната от съществата. Malgran й предложил да остане при него в двореца и двамата с Ingris се влюбили. Бракът им продължил щастливо дълги години, но нямали успех с зачеването на наследник. Един ден пред краля и кралицата се явил магьосник на име Garan, който носил със себе си голяма черна ваза. Той се заклел, че вазата е магическа и ако я държат в царските покои Ingris ще забременее и успешно ще роди момче. Царското семейство нямало какво да губи затова приело подаръка. Не минало дълго време когато царицата забременяла и родила момче. Цялото кралство се радвало за наследника и ликувало няколко дни. Една нощ, обаче докато царското семейство спяло в покоите си Ingris чула странно шепнене от вазата, което все едно я викало. Царицата станала от леглото и се взряла във вазата и получила видение: Видяла как фермата на родителите й гори и те заедно със братята й сестрите й лежат мъртви. Жената се разстроила, помислила че е видяла в бъдещето и неистово започнала да моли вазата да й каже как да предотврати това нещастие, след което получила ново видение: Стояла с нож в ръка над мъртвото тяло на съпруга си и новороденото си дете. Ingris не знаела какво да прави. Не можела да прецени кое й е по-скъпо на света. Не посмяла да каже на Malgran за виденията и те започнали да я измъчват всяка нощ. По едно време в кралството се получили вести за изгорели ферми в селата наоколо. Ingris се уверила, че семейството й е добре, но приела това като знак, че трябва да направи избора си скоро. Тя напуснала двореца и издирала магьосника Garan. Разказала му всичко и той й казал да не се притеснява и знае как да се справи със ситуацията. Подал й една отвара и казал да я изпие същата нощ след като си легне. Кралицата го послушала. През нощта обаче странен шум я събудил. Тя отворила очи и видяла Garan застанал с нож над детето й. Опитала се да извика и да помръдне, но не можела. С ужас гледала как магьосника убива момченцето и после краля. След това излял кръв върху нея, поставил ножа в ръката й и изтрил спомените й за нощта, за това как го е срещнала и е поискала помощ от него. На сутринта Ingris се събудила и като видяла мъртвите тела изкрещяла. Стражите влезли в покоите и видели окървавената жена и ножа и я арестували. Кралицата си спомняла за виденията от вазата и повярвала, че тя е извършила убийствата и се признала за виновна. Кралството я изгорило на кладата заради престъплението й. Слуховете за мрачната магия на вазата плъзнала из кралството. Аристократите извикали магьосници, които да направят магия над вазата и Ingris, така че тя никога да не намери покой за това, че е убила любимия им крал. Отнесли ковчезите на съпрузите далеч на юг в Планините на меча и с помощта на заклинанията на много магьосници успели за кратко време да издълбаят скалата и да издигнат гробница. Поставили съпрузите в отделни помещения, сложили капани, които да пазят мъртвите и голяма част от кралското съкровище. Омагьосали и тайнствени същества, които да бъдат пазачи до края на вечността. Garan решил тайно да се включи в заклинанието и омагьосал душата на Malgran също да не намери покой в отвъдното. Това било отмъщението му от завист към кралското семейство. Когато правил магия върху вазата обаче нещо се объркало и тя се обърнала срещу него и го погубила, като затворила и неговия дух в гробницата, така че вечно да скита и да усеща страданието на Malgran и Ingris, докато проклятието не бъде вдигнато и те не намерят покой. Вазата имала собствена силна магия и направила двадесет нейни идентични копия, които да служат за заблуда  и да погубят всеки опитал се да открадне истинската ваза. Дарила познанието за наличието на загадките на Malgran, който бил подчинен на волята й. Годините на самота и отчаяние изменили съзнанието на духовете и те започнали да забравят кои са, каква е била истинската им история и тяхната любов един към друг.  Те се превърнали в гротескни създания, които се забавлявали над страданието на тези озовали се в гробницата, които са дръзнали да опитат да преминат през прохода в планината. Минали хилядолетия, кралството Hilldamar залязло, но духовете останали да скитат из гробницата, както и сенките на множеството нещастни души, които били погубени там. Разказвачите започнали да наричат криптата – „Гробницата на забравените“, заради изоставените в нея души на кралското семейство, обречени да бродят вечно в самота и намиращи се толкова близо един от друг, но обвързани от магията на Garan да не напускат помещенията където се намират техните тела.

Назад<<<

The Tomb of the Forsaken

The Betrayal of Halia Thornton Arteglam