Aira

Player, Fallen Aasimar, Rogue, Assassin

Description:

assassin_girl_by_morwran-d4ym7ph.jpg

Bio:

Легендата разказва, че Aira е дъщеря на бога на войната – Tempus и падналия ангел Navv. Девата (Deva) Navv се отклонила от божественото влияние на своя покровител когато била изпратена сред хората да ги напътства. Изменила на божественото тя станала паднал ангел и приела човешки облик, като започнала да обитава горските и планински местности. Явявала се пред младите мъже като ги омагьосвала с красотата си, подтиквайки ги да се оженят за нея. Щом го направят, тя ги подлудявала докато те започнали да губят разсъдъка си и се самоубият. През едно от странстванията си в материалния свят богът на войната Tempus приел човешки облик, за да подклажда лошите отношения между две племена, като се надявал те да се избият помежду си. В процеса на своето деяние, докато се разхождал в гората, срещнал необичайно красива жена (Navv). Девата се опитала да омагьоса Тempus, но заклинанието и́ нямало ефект върху бога. Tempus бил силно впечатлен от нейната красота и вместо да я накаже за жалкия ѝ подъл опит, той се смилил над нея и я пожелал. В съдбоносната за Navv нощ тя заченала дете и изненадващо изгубила ангелските си сили. Tempus постигнал успех, като едновременно унищожил двете племена и наказал създанието. Мисията му била изпълнена и нищо не го задържало, дори детето, което щяло да му се роди. Navv останала сама с бебе на ръце и без магически сили и в човешки облик. Тя знаела, че дъщеричката ѝ не може да наследи нищо от баща си, но имала във вените си ангелска кръв, която щяла да и́ даде изключителни способности. Девата не знаела как да постъпи, но накрая взела решение да остави малкото момиченце и да продължи живота си сама, тъй като нямала възможност да я отгледа. Тя оставила детето пред една конюшня където го намерил конярят Brego в едно плетено кошче с малък дневник до него, върху който пишело „За моята дъщеря“. Човечецът бил добър и прибрал под крилото си момиченцето, а дневника оставил в кошчето, което след години се надявал да ѝ даде и помогне да разбере истината. Жена му Villa и четиримата му сина, също приели малкото дете, като го кръстили Aira.
Годините минавали, момиченцето растяло. Villa го учела на ценности и занаяти, които всяка млада девойка трябвало да знае и може. Но не за дълго. Когато Aira навършила 12 години, буйният ѝ нрав, наследен от баща ѝ, започнал да ѝ докарва проблеми. Често се забърквала в свади и се прибирала насинена, пребита у дома. Не след дълго започнала тренировки при местния учител по бойни изкуства, което още повече учудило родителите ѝ. Станала първенец в групата, талантът ѝ бил невероятен. Учела бързо и лесно усвоявала борбата с различни оръжия. Дотолкова, че хората започнали да странят от нея. На 19 години тя напуснала приемните си родители, взимайки само дневника, единственият спомен останал от истинската ѝ майка. Усамотила се в гората, където развивала познанията по билкарство, които майка ѝ прилежно бе описала в дневника. Една вечер, докато се приготвяла за сън, тя почувствала странно присъствие и докато разбере какво става, вече била със завързани ръце и очи усещайки твърдите дъски на друсаща се талига, подкарана по неравните горски пътища. Съпротивата ѝ била безсмислена. След около ден и половина път, без храна и вода, тя била заключена в тъмница от непознатите похитители. Вечерята ѝ била оскъдна, а водата мръсна, бягството било единствената ѝ надежда. Но надежда не се откривала. Тя бавно започнала да се топи и примирява с положението си. Волята ѝ и се сломявала ден след ден, била готова на всичко само да я отведат от тук. Мръсна, хърбава, жалка, не ѝ останало нищо освен омразата и жаждата за свобода.
Година ад, година мъчения, година самота. Толкова било минало преди стражите да я отведат. Изгубила сили, Aira се облегнала на техните здрави ръце, оставяйки да я влачат през цялата тъмница до голямата зала. Когато влязла вътре пред нея стояли други петима затворници, които били коленичели пред владетеля на това място – дебел, мазен брадясал мъж, с белези от шарката лице и червени пъпки от обрив, причинен в следствие на лошата му лична хигиена. Дъхът – гнил, краката в рани от последния стадий на подагра. Нищо друго освен погнуса не бе успял да вдъхне у Aira и останалите присъстващи този властен господин, но той се разпореждал със съдбата им и те нямали право на избор. Той им поставил задача, да отидат до храма на богът на познанието Oghma, от където да вземат някакъв кристал на мъдростта и да го занесат обратно. В замяна, щели да получат свободата си, а в противен случай – да я загубят, прекарвайки още една година в килиите. Всички от групата били бойци, известни със своя талант. Всеки имал какво да покаже, но дали в действителност са действали като екип. Те искали свободата си и Aira знаела това, но не било ясно дали ще я получат след края на мисията и дали всичко това не е просто една подла измама. Според нея тези, които ги затворили само си играели с тях, тяхната надежда и с това което те най-много желаят.
Групата достигнала храма. След като влезли, те трябвало да разчетат карта, която да ги отведе в подземната галерия, където се съхранявал кристалът. Тогава групата не знаела, че предметът се пазел от магически същества в човешки облик изпратени от богът на смъртта Myrkul и богът на живота Ilmater. Те се явили пред тях още щом един от групата докоснал кристала. Пратеникът на Myrkul поставил условие: Ще им зададе гатанка, на която ако натрапниците познаят отговора ще живеят и ще вземат кристала, но ако сгрешат – ще умрат. Попитал ги: „Какво е това, което поглъща всичко в този свят – животно, птица, лист и цвят. Гризе стомана и желязо, в брашно превръща и елмаза. И град руши, и крал убива, на прах и планината стрива.“ Групата не успяла да отгатне, че отговорът е времето. След това съществото махнало с ръка и пред тях се открила зала пълна с маси и столове, а на столовете предишните натрапници, превърнали се вече в скелети, оставени на милосърдието на времето. Гледката била потресаваща, това щяло да се случи и на тях, но внезапно действията претърпели обрат. Пратеникът на бог Ilmater направил временно заклинание, с което спирал божествените сили на пратеника на Myrkul. Обяснил им, че те са тук по принуда и не следва да понасят толкова тежко наказание, но ако искат да се измъкнат трябва да донесат бокалът на богинята на щастието Lliira. Той се намирал в тронната зала на един от древните дворци на кралете на миналото. Ако успеят да го донесат, ще вземат кристала и ще се измъкнат от смъртното проклятие на бог Myrkul, но ако не се върнат, същото проклятие ще ги застигне където и да са.
Групата тръгнала към двореца. Пътят им отнел една седмица, но накрая открили дестинацията си. Щом влезли вътре видели един удивителен бокал да лежи по средата на тронната зала, но нещо ги обезпокоило. В залата били наместени дванадесет ковчега, всичките около масата пред трона. След като пристъпили напред телата от ковчезите за миг оживели и се изправили във вече остарелите брони и ръждясали ризници, но с все още остри мечове. Те тръгнали след групата. Тяхната цел била да ги убият без значение колко са, кои са и колко на далеч ще отидат. Някои от групата паднали на земята, застигнати от заклинание за сън, което дебнело над този дворец, а други били посечени от мъртвите войни. Останала само Aira, която бягала с всички сили, но времето през което била затворена в килия, дало отражение. Вече не била толкова издръжлива. Започнало да се смрачава. Вече мракът на нощта обгръщал горите и пускал мъгли в долините. Само луната осветявала леко пътя на момичето. Със сетни сили тя стигнала до храм, затворила с голямо усилие вратите и се молела да не успеят да я намерят тук. В центъра на храма на мраморна плоча била поставена красива броня. Aira се доближила бавно, видяла как от купола на храма се спускат сребристи лунни лъчи, които осветявали плочата. Момичето докоснало бронята, която изненадващо бързо се наместила върху гърдите, ръцете, краката и косата ѝ, а сребърните мечове, който имали формата на лунен сърп, се озовали в ръката ѝ. Усетила прилив на сили, на нещо голямо, нещо могъщо. Обърнала се към вратите и видяла 12-те война, но не изпитала страх, а превъзходство. Aira успяла да срази войните и задържала бронята, която се нуждаела от достоен приемник. Момичето било защитено не само главорезите на дебелия мазен мъж, но и от проклятието на бог Myrkul.
За нейно нещастие бронята принадлежала на богинята на луната – Sеlune. Задържайки я, Aira предизвика гнева и́. От там насетне богинята я търси, за да си вземе обратно това, което и́ е отнето. За да успее да си я върне, трябва първо да намери момичето, а това можело да стане само по време на пълнолуние, когато Sеlune имала възможността да види всяко едно живо същество. Aira, разбирайки това, била принудена, на всяко пълнолуние да слиза под земята, предпазвайки се от зоркия поглед на богинята на луната.
Под влиянието на магическите сили на бронята Aira започнала да усеща ангелската кръв във вените си и проявяването на специалните и́ способности. Малко по малко тъмната страна в нея надделяла и тя започнала да работи като ловец на глави, наемен убиец и търсач на съкровища. През последните години се установила в Neverwinter където научила повече за другите като нея. Разбрала, че произхожда от рядката раса aasimar, хора с божествени способности. Въпреки, че от прочетеното разбрала, че тези същества обикновено са добри тя осъзнала за себе си, че тъмната магия в бронята е извратила божествената и́ същност и без да иска тя заприличала на майка си, подтикната към тъмнината. Осъзнала, че тези, които са се отрекли от божественото се наричат паднали /fallen/ и с времето открила способността си да привиква тъмната магия, да и́ поникват крила и да се преобразява в ужасяваща форма, която всявала страх във всички около нея. Aiva знаела, че магическата броня и́ влияе зле, но тя била прокълната и проклятието се прехвърлило върху момичето и дори след като на няколко пъти се опитала да се отърве от бронята, то не отминавало. Тя започнала да вижда предстоящата си смърт и сбъдването на заклинанието на бога на смъртта Myrkul. Оставена на произвола на съдбата, преследвана от две могъщи божества, Aira нямала избор освен да се опита да намери отговор на въпроса – как да се освободи от проклятието и да удовлетвори боговете, така че да я оставят на мира. Тези терзания я отвели към подножието на Sword Mountains, за които чула че приютяват няколко древни гробници с могъщи магически предмети, които могат да и́ помогнат да развали проклятието. Тя успяла да влезе в The Tomb of The Forsaken, но била пленена от мъртвия тъмен магьосник, който контролирал мястото – Garan и била заключена в едно от помещенията. Скоро след пленяването и́ героите влезли в гробницата и я открили.

Aira

The Betrayal of Halia Thornton airameri